Автор: Сергей Караганов, karaganov.ru Сергей Караганов: Век на войни. Изострените конфликти грозят

Автор: Сергей Караганов, karaganov.ru 

Сергей Караганов: Век на войни. Изострените спорове грозят да прераснат в трета международна термоядрена война (първа статия)

Много насоки за нужната политика бяха към този момент разказани през 2021 година в „ Стратегия за националната сигурност на Руската федерация “ и изключително в одобрената през 2023 година „ Концепция за външната политика на Руската Федерация “. Опирайки се на тях, ще се постарая да отида по-далеч.

Външна политика

Крайно рисковият свят през идващите две десетилетия ще изисква промяна на външната и на отбранителната политика. Вече съм писал, че те би трябвало да се основават на концепцията „ цитадела Русия “ – оптималната допустима автономия, суверенитет, защитеност, самостоятелност, централизация върху вътрешното развиване (1). Но, несъмнено, не автаркия – тя е смъртоносно рискова. Нужна е рационална неприкритост към преференциално икономическо, научно, културно, осведомително съдействие с другарските страни от Световното болшинство (СМ). Но откритостта не е самоцел, а средство, обслужващо вътрешното материално и духовно развиване. Либерално-глобалистката отвореност, както към този момент се убедихме, е смъртно рискова. Стремежът за включване непременно в „ интернационалните вериги за основаване на стойност “ е неправилен, когато самите основатели на предходните модели на глобализацията я скапват и военизират икономическите връзки. Ролята на взаимозависимостта като инструмент за поддържане на мира е била преоценявана и преди, само че в този момент е на първо място рискова. Трябва да се стараем да сътворяваме „ стойностни вериги “ на своята територия, с цел да увеличим нейната съгласуваност, като това се отнася изключително за взаимоотношението сред центъра на страната и Сибир, и още по-точно – с другарските страни. Сега това са Беларус, множеството централноазиатски страни, Китай, Монголия, страните от ШОС и БРИКС (2).

Политиката „ цитадела Русия “ изисква оптимално невъвличане в спорове, които ще пораждат в хода на започващото „ геостратегическо земетресение “. В новите условия директното замесване не е актив, а пасив. Бившите колониални страни стартират да изпитват това върху себе си, и изключително Съединени американски щати, като се сблъскват с растеж на антиамериканизма, с офанзиви против базите си. Тези и други задгранични директни активи ще стават все по-уязвими, за което си коства да се способства индиректно, като се увеличи цената на американската империя и се улесни възобновяване на американската външнополитическа класа от глобалистката хегемонистична болест на следвоенните години и изключително от последните трийсет години. Ние напълно удачно не се въвлякохме в следващите армено-азербайджански и израелско-палестински спорове. Но, естествено, не трябва да се повтаря украинският неуспех, когато в прилежащи страни на власт идват антируски елити или те биват дестабилизирани извън. Най-голямо безпокойствие в това отношение извиква Казахстан. Необходима е превантивна работа взаимно с други другарски страни.

За развиването на единствено частично получилия се източен завой през Далечния Изток е нужна нова сложна сибирска тактика, водеща напред, само че и „ обратно “, към романтиката на усвояването на Зауралието. „ Сибиризация “ на Русия, пренасяне на центъра на нейното духовно, политическо и икономическо развиване в Урал и целия Сибир, а освен в тихоокеанската му част, с ускорено развиване на меридианни пътища в допълнение към Северния морски път и широчинните автомагистрали. Въвличане в тази тактика на страните от Централна Азия с техния остатък от работна ръка, само че и недостиг на вода и водоемки артикули, възкръсване на северния път на коприната (3).

Осъзнатото консолидиране в новия свят изисква разкриване на азиатските ни корени. Великият съветски държател свети княз Александър Невски освен получава властовите си инсигнии в Сарай от Бату хан, само че ги удостоверява в Каракорум, столицата на Монголия. През 1248-1249 година той пътува из територията на модерна Централна Азия, Южен Сибир и Монголия. От тук след няколко години стартира и въздигането до състояние на популярен държател на Китай на великия хан, а след това и император Кубилай, създателя на династията Юан, обединил под своята власт Китай, Монголия, Корея и редица прилежащи страни. Знаем за него от Марко Поло. Почти несъмнено е, че Александър и Кубилай са се срещали. Майката на Кубилай е християнка, а във войските му се борят и руснаци, набрани от землищата на Смоленск и Рязан. По същия метод във войските на Александър са се сражавали монголи, чиято власт той се опитвал да отхвърли, само че и ги употребявал за отбрана от враговете от Запад, заплашващи, както в този момент биха се изразили, идентичността на Русия. Историята на руско-китайските връзки е доста по-дълбока, в сравнение с е признато да се счита.

Русия не би станала велика империя, и най-много не би оживяла в съветската низина, атакувана от Юг, Изток и Запад, в случай че не беше усвоен Сибир с неговите несметни запаси. Петър построи велика империя, опирайки се в огромна степен на тях. Множеството кервани, които са носели по северния път коприна и чай от Китай през Русия за Европа, са се употребявали и за оборудването на полковете на новата съветска войска.

При закъснялото (трябваше да е с един век по-рано) довеждане докрай на западния, европейски воаяж (на Запад към този момент няма съвсем нищо потребно за взимане, по тази причина пък от там излизат доста глупости), ние ще си запазим отхвърлената от постевропейската мода велика европейска просвета. Без нея не бихме основали великата си литература. А без Достоевски, Пушкин, Толстой, Гогол, Блок нямаше да станем велика страна и популярен народ.

В настъпилите международни условия категоричен приоритет би трябвало да стане развиването на отбранително схващане в обществото, подготвеност да се пази Отечеството, в това число и с оръжие в ръка(4). Броят на „ снежинките “ (поколението, родено през 21 в., което е уверено в своята изключителност – б.пр.) в нашето общество би трябвало да понижава, а броят на воините – да пораства. Това ще развие нашето конкурентно предимство, належащо за света на бъдещето – умеенето и готовността да се води война, което е резултат от нелеката история на сполучливи войни за оцеляване в гигантската низина, открита от всички страни.

Векторът на деншната външна политика е всестранно развиване на връзките със страните от Световното болшинство. Още една явна, само че към момента неформулирана, цел е основаване на организация с сътрудниците от Световното болшинство за оптимално спокойно отдръпване на Запада от преобладаващите му позиции, които той заемаше съвсем пет века, а на Съединени американски щати – от техните хегемонистични позиции, получени в продължение на петнайсетте години, след края на 1980-те години на предишния век, до по-скромна, само че почтена позиция в международната система. Не би трябвало да бъдат гонени. Предвид вектора на западното развиване, ще си идат сами. Но твърдо удържане на ариергардните борби на към момента мощния организъм е належащо. След няколко десетилетия е допустимо и отчасти възобновяване на естествените взаимоотношения. Но това не е самоцел.

В новия многолик, многорелигиозен, многокултурен свят би трябвало да развиваме в себе си още едно конкурентно преимущество – интернационализъм, културна и религиозна отвореност. В образованието – изключително усилване на проучването на езици, култури, живот на разрастващите се страни и цивилизациите в Азия, Африка, Латинска Америка. Във външнополитическото мислене би трябвало освен да насърчаваме, само че и твърдо да постановяваме преориентиране от остарялото и към този момент не просто окаяно западно мислене към другия свят.

Много съм писал, че е нужна радикална промяна на външнополитическия уред – тя тече, само че е затруднявана от бюрократична и ментална инерция, от стаени очаквания за връщане към безнадеждно отминалото status quo ante. Ще пожертвам да прикани към административни ограничения – дипломатите, работещи на западни назначения, би трябвало да печелят по-малко, в сравнение с работещите в страните от Световното болшинство. Най-важното направление в политиката е основаването дружно със страните от Световното болшинство на нови институции, които биха подкрепили построяването на новия свят, биха предотвратявали или даже и единствено забавяли изпадането в поредност от рецесии (5).

Организация на обединените нации има отминаваща същина, завладяна е от западния уред и заради това е нереформируема. Не би трябвало да бъде разрушавана, само че е нужно да се построяват паралелни структури на основата на БРИКС+, разширението на ШОС, интеграцията им с Организацията за африканско единение, Лигата на арабските страни, АСЕАН, МЕРКОСУР. На промеждутъчен стадий е допустимо основаването на непрекъснат съвет на тези институции в границите на Организация на обединените нации. Ако ние сме цивилизация на цивилизациите, то за какво да не стартираме дружно с приятелите и сътрудниците да строим организация на организациите, предобраз на бъдеща Организация на обединените нации?

Пекин е главният външен запас на нашето вътрешно развиване, съдружник и сътрудник в обозрима вероятност. Струва си да спомагаме за развиването на военноморската и военностратегическата мощност на Китай, с цел да лишим Съединените щати от ролята на нападателен хегемон и да подпомогнем прехода им към позиция на релативно градивен неоизолационизъм от вида на 1930-те години, естествено, приспособен към новия свят.

Китай и Русия са взаимодопълващи се страни. Тяхната коалиция, в случай че успее да се запази, а това би трябвало да бъде направено, е способна с годините да стане определящ фактор в строителството на новата международна система. Отрадно е, че актуалната китайска философия на външната политика е близка до нашата (6).

Заедно с това естествена тактика на Русия би трябвало да бъде премахването на едностранната икономическа взаимозависимост, както и работата по „ приятелското балансиране “ на КНР посредством взаимоотношение с Турция, Иран, Индия, Пакистан, страните от АСЕАН, арабския свят, с двете Kореи и дори в вероятност с Япония. Предотвратяването на междукорейски спор, който може да бъде предизвикан от Съединени американски щати, е голяма задача. Най-важен детайл от „ приятелското балансиране “ би трябвало да стане упоменатото ново асимилиране на Сибир. Балансирането ще е потребно и на Пекин, то ще бъде ориентирано към понижаване на опасенията, които съседите в Евразия изпитват във връзка мощта на КНР. Накрая, другарските, съвсем съюзнически връзки с Китай, другарството с Индия, развиването на ШОС, са призвани да станат основа на система за сигурност, развиване и съдействие на Голяма Евразия. Надявам се, че нейното основаване ще стане публична цел на съветската външна политика (7).

Такава тактика ще бъде и предохранителна, в случай че внезапно у мирния през последните епохи Китай се разсънят неговите исторически експанзионистки, в това число и монголски гени. Ще припомня, че тези гени, прочее, ни сплотяват. И двете страни в огромна степен са наследници на великата империя на Чингис хан. Проследяването на общите корени е увлекателна задача за историците и от двете страни. Ако Русия остане мощна, за което следва да се борим, Китай ще резервира метода си на миролюбив колос, а в случай че водачите на двете страни и техните нации развият дружба, тази двойка ще стане опора на интернационалния свят и стабилността.

Индия е различен натурален съдружник за основаването на нова международна система и за предотвратяването на падение към трета международна война. Страната е източник на значими технологии, работна мощ за новото асимилиране на Сибир, а също и съвсем дълбок пазар. Най-важна задача е въвличането на Индия в строителството на Голямото Евразийско партньорство, от което тя към този момент е малко настрана, предотвратяването на превръщането ѝ в вражески балансьор на Китай, към което бутат Съединени американски щати, както и изглаждането на естественото съревнование сред Индия и Китай. Примаковият триъгълник Русия-Китай-Индия е поръчител за релативно спокойно развиване на Голяма Евразия. Нужни са обособени старания за намаляване на индо-пакистанските несъгласия, оставащи към този момент в периферията на вниманието на съветската дипломация. Между другото ще припомня, там се намира едно от най-опасните огнища на вероятен термоядрен спор. Сега са ни нужни стотици индолози, десетки експерти по Пакистан, Иран, Индонезия, другите страни от Югоизточна Азия, африканисти. И, несъмнено, стотици синолози.

В рамките на тактиката за създаване на Голяма Евразия е нужно по-нататъшно увеличаване на вниманието към АСЕАН. Там има освен пазари и приятни отзивчиви места за курортисти. След 10 години могат да зародят съществени спорове. Още повече, че оттеглящите се Съединени щати към този момент са заинтригувани от тяхното разпалване.

Дълбоко задоволство извикват нашите връзки с арабския свят. С доста от неговите водачи – Египет, ОАЕ, Саудитска Арабия, Алжир, връзките са на процедура другарски. Руското външно балансиране оказва помощ за стабилизирането на неспокойния район, който Съединени американски щати се заеха интензивно да преследват. В тази политика на външно балансиране стартира блестящо да взе участие и Китай, спомогнал за доближаването на Саудитска Арабия и Иран.

В северноамериканска посока е нужно подпомагане на почналото дълготрайно отдръпване на Съединени американски щати в естествения за тях неоизолационизъм в новото световно равнище. Пълно завръщане към политическата парадигма, която съществуваше преди Втората международна война, не е допустимо, а евентуално не е и желателно. Зависимостта на Съединените щати от външния свят дава принадлежности за напън върху тях. В случай на промяна на настоящето потомство либерално-глобалистки хайлайф, Съединени американски щати могат да се трансфорат даже в релативно градивен балансьор на международната система, какъвто бяха до втората половина на 20 век. Комплексната тактика на въздържане (някогашното „ containment “) не е нужна – тя води до пилеене на запаси, нужни за вътрешно възобновление. Ние нямаме дълбинни несъгласия с американците. Такива се появиха заради тяхната агресия и се задълбочиха от нашата уязвимост и нелепост през 1990-те години, които способстваха за внезапния растеж на хегемонистичните настроения във Вашингтон. Вътрешната рецесия, обръщането на днешния американски хайлайф към постчовешки полезности, обуславят продължаващото намаляване на тяхната „ мека мощ “, или казано с наши думи – идеологическо въздействие. 

Междувременно една твърда политика на стратегическо въздържане (разгледана по-долу) би трябвало да сътвори условия за превръщането на Съединени американски щати в естествена велика мощ.

Европа – в миналото наша и на доста други нации пътеводна светлина в модернизирането – бързо върви към геополитическа незначителност и, уповавам се да бъркам, към разлагане. Струва си опитът да се употребява към момента богатият пазар, само че главният вектор във връзка с субконтинента е морално и политическо разграничение. Изгубили първо душата си – християнството – в този момент те губят и плода от епохата на Просвещението – рационализма. Към това евробюрокрацията сама постанова на Русия разграничение по външна поръчка. Благодарни сме ѝ.

Разривът с Европа е нелеко тестване за доста руснаци. Но би трябвало да го преминем, колкото може по-бързо. Естествено, разграничаването не би трябвало да става принцип и да бъде тотално. Но диалозите за възобновяване на системата за европейска сигурност са рискова фантазия. Системите за съдействие и сигурност би трябвало да се градят в границите на континента на бъдещето – Голяма Евразия – като се поканят заинтригуваните и забавните за нас европейски страни. Важен детайл би трябвало да стане настъпателната, а не отбранителната като в предишното, идеологическа политика. Опитите да се „ харесаме “ и да се договорим със Запада са освен безнравствени, само че и контрапродуктивни от позиция на Realpolitik (8). Време е намерено да издигнем знамето в отбрана на естествените човешки полезности против идващите от Запада пост- и даже античовешки полезности.

Една от основните насоки на съветската политика би трябвало да стане от дълго време предлаганата от съветската външнополитическа общественост, само че отхвърляна заради умората от руските лозунги, дейна политика на битка за мир. И не просто против нуклеарна война. Лозунгът с половинвековна отминалост „ Ядрена война в никакъв случай не би трябвало да се стартира, в нея не може да има спечелили “ е прелестен, само че и незлоблив. Той, както потвърди опитът от войната в Украйна, отваря вратите за водене на крупни войни с потребление на стандартно оръжие. А тези войни могат и ще стават все по-чести, смъртоносни за обществата и по едно и също време още „ по-достъпни “. Ако, несъмнено, не им бъде опълчена дейна мирна политика.

За мен е задоволително явна единствената рационална цел за нашата политика по повод земите на Украйна. Освобождаване и присъединение на целия юг, изток и, евентуално, Приднепровието. Западните земи ще бъдат предмет на предстоящ търг. Оптималното е там да се сътвори буферна демилитаризирана страна с договорно-неутрален (с съветски бази за гаранция на неутралитета) статут. Място за тези жители на днешна Украйна, които няма да изискат поданство в РФ и живот по съветските закони. И за отбягване на провокации и неконтролируема миграция – ограда на периметъра, в духа на това, което Тръмп стартира да строи на границата с Мексико.

Военно-политически аспект

С полагането на превантивно (макар и закъсняло) начало на дейни военни дейности против Запада, ние, действайки в руслото на старите показа, не разчитахме, че съперникът ще стартира огромна война. И не пуснахме през цялото време в ход интензивно нуклеарно удържане-заплашване. Бавим го и до в този момент. С това ние освен откриваме пътя на крах за стотици хиляди и милиони, в случай че броим и загубите от внезапното утежняване на качеството на живот, хора в Украйна, както и на десетки хиляди наши мъже. Но вършим и неприятна услуга на целия свят. Агресорът, какъвто де факто е Западът, остава безнаказан. Разчиства се път за нови експанзии.

Забравихме основите на тактиката на сдържането. Страната с по-големи стандартни, човешки и стопански благоприятни условия, печели от намаляването на ролята на нуклеарното въздържане, и противоположното. Когато Съюз на съветските социалистически републики имаше предимство в региона на въоръжените сили с общо предопределение, САЩ/НАТО нахално разчитаха на концепцията на първия удар. Действително, Съединените щати блъфираха, а в случай че въобще са възнамерявали, то е било единствено против настъпващи руски войски на територията на съдружници. По руски територии удари не са се предполагали, доколкото нямаше подозрение в отговора против американски градове.

Засилване на опората върху нуклеарно въздържане, ускорение на придвижването по стълбата на ескалацията, са призвани да убедят Запада, че за него има три изхода от военния спор в Украйна. Първият е да отстъпи с достолепие, да вземем за пример, на препоръчаните наши условия. Вторият е да бъде победен, да избяга, както от Афганистан, и да получи вълна от въоръжени, в това число и бандитски, бежанци. И третият, да получи всичко това, само че с нуклеарни удари по своята територия и съпътстващия разпад на обществата.

В съветската традиция влиза нанасяне на съкрушителни провали на европейските вмешателства, с следващи договорености за нов ред. Така е направил Александър I с Кутузов и де Толи в 1812-1814 година, а по-късно договореностите от Виенския конгрес. След това Сталин с Жуков, Конев и Рокосовски още веднъж разгромяват общоевропейската войска, този път под предводителството на Хитлер, подписан е Потсдамският кротичък контракт. Но аз не съм склонен с причините в интерес на такова довеждане докрай на следващата експанзия. За да се подписа подобен контракт в този момент, ще се наложи пътят на съветските войски да се разчисти с нуклеарно оръжие. И по този начин или другояче да понесем големи загуби. Включително морални. Тъй като това би била настъпателна война. За поръчител за преустановяване на експанзията би трябвало да служи правдиво и надеждно нуклеарно въздържане, както и буфер на сигурност на територията на Западна Украйна. СВО би трябвало да бъде продължена до победа. Противникът би трябвало да знае, че в случай че не отстъпи, именитото съветско дълготърпение ще свърши. И ще се наложи за гибелта на всеки съветски боец да се заплати с хиляди животи на другата страна.

Успешното попречване на попадането на света в серия от спорове и следваща световна термоядрена война, обезпечаване на продължение на мирното възобновление на нашата страна и превръщането ѝ в един от архитектите и строителите на новата международна система, са невъзможни без внезапно активизиране и модернизиране на политиката на нуклеарно въздържане. За  многото аспекти на такава политика съм писал в предходни публикации и други материали (9). Между другото, съветската теория към този момент планува опция за приложимост на нуклеарно оръжие  за париране на необятен кръг закани, а действителната политика в актуалния си тип отива по-далеч от доктрината. Необходимо е уточняване и сгъстяване на формулировките и съответните военно-технически ограничения. Главното е демонстриране на подготвеност и дарба за използване на нуклеарно оръжие при положение на последна нужда.

Не се колебая, че модернизацията на доктрината е в ход. За това свидетелстват и голям брой съответни стъпки. Най-очевидната е напредването на предни позиции, на територията на братска Беларус, на ракетни комплекси с отдалечен обхват. Тези ракети очевидно са предопределени за потребление освен при опасност за „ самото битие на страната “, а доста по-рано. Но в наредбите на доктрината по отношение на изискванията за потребление на нуклеарно оръжие има пропуски, които би трябвало да бъдат запълнени, изключително в явно предвоенната обстановка.

Активизирайки нуклеарното въздържане, ние освен ще отрезвим агресорите, само че и ще създадем неоценима услуга на цялото човечество. Друг предохранител от серия войни и огромен термоядрен спор към този момент няма. Трябва да го активираме. В наскоро основания Институт за международна военна стопанска система и тактики НИУ ВШЕ, ръководен от адмирал Сергей Авакянц и професор Дмитрий Тренин, ще оказваме помощ на този развой от научна страна. Ще изкажа единствено част от мнението си, изискващо бърза преправка и претворяване в живота.

Руската политика би трябвало гласно да изхожда от това, че НАТО е неприятелски блок, потвърдил агресивността си с досегашната си политика и де факто водещ против Русия война. Поради това всевъзможни, в това число изпреварващи, нуклеарни удари по него са морално и политически оправдани. Преди всичко това се отнася за страните, които интензивно вземат участие в поддръжката на киевската хунта. Старите и изключително новите членове на алианса би трябвало да схванат, че след влизането в блока тяхната сигурност е съществено отслабена, а компрадорските ръководещи елити са ги сложили на границата сред живота и гибелта. Вече нееднократно съм писал, че в случай че Русия нанесе изпреварващ удар на отмъщение по която и да е страна от НАТО, няма да последва отговор от страна на Съединени американски щати, в случай че в Белия дом и Пентагона не седят безумци, ненавиждащи страната си и подготвени да унищожат Вашингтон, Хюстън, Чикаго или Лос Анжелис, с цел да защитят Познан, Франкфурт, Букурещ или Хелзинки.

Руската политика за потребление на нуклеарно оръжие би трябвало, съгласно мен, да сдържа опасността от удар на отмъщение и огромно потребление против Русия или нейните съдружници на биологическо или кибероръжие. Надпреварата във въоръжаването в тази област, водена от Съединени американски щати и някои техни спътници, би трябвало да се приключи.

Време е да се постави завършек на започнатите от Запада пререкания за опциите за потребление на „ тактическо нуклеарно оръжие “. Неговото потребление теоретично се разглеждаше в годините на отминалата Студена война. Сега американските стратези, съдейки по изтичащата информация, работят по по-нататъшна миниатюризация на нуклеарните муниции. Движението в тази посока е неуместно и недалновидно, доколкото това продължава да размива стратегическата непоклатимост – то е индикатор за вероятността от разрастване на световна термоядрена война. Доколкото аз разбирам, както и от военна позиция, подобен метод е извънредно неефикасен.

Намирам за оправдано воденето на нещата към ограничение мощността на нуклеарните муниции от по-ниско равнище, да кажем, 30-40 мегатона, една и половина до две бомби от Хирошима, с цел да схванат евентуалните агресори и тяхното население какво ги грози. Понижаване на прага на потребление и повишение на минималната мощ на боеприпасите са нужни и за възобновяване на още една изгубена функционалност на нуклеарното въздържане – предотвратяването на огромни стандартни войни. Трябва да стане ясно на стратезите във Вашингтон и на техните европейски маши, че унищожаването на съветски самолети над наша територия или следващи бомардировки на съветски градове ще бъдат осъдени (след сигнален удар с неядрени боеприпаси) с потребление на нуклеарно ръжие. Тогава, евентуално, те сами ще се заемат с ликвидирането на киевската хунта.

Необходимо е, очевидно, и изменение (включително частично гласно) на листата с цели на нуклеарни удари на отмъщение. Трябва по-сериозно да се намерения, кого желаеме да сдържаме. След като американците, поради имперските си упоритости, „ в отбрана на демокрацията “, унищожиха милиони хора във Виетнам, Камбоджа, Лаос, Ирак, направиха чудовищна експанзия в Югославия, Либия, умишлено и макар всички предизвестия хвърлиха в огъня на войната стотици хиляди, а може би и милиони украинци, няма убеденост, че за западната глобалистка олигархия опасността от удар на отмъщение даже и по териториите на техните страни, ще е задоволително сдържащ фактор. Просто казано, тях не ги вълнува богатството даже на личните им жители, и може и да не се уплашат от жертви измежду тях. Може би си коства да се обмисли измежду задачите на първата вълна и даже на предупредителните удари на отмъщение, да бъдат местата на скупчване на тази олигархия?

Господ поради очистването на света е поразил с огнен дъжд (съвременният му еквивалент би бил стеснен нуклеарен удар по цели в Европа) затъналите в низост и разврат Содом и Гомор. Можем да се върнем и към още една подсказка от Стария завет. Нашите нуклеарни торпеда „ Посейдон “ са способни да провокират цунами, напомнящи всемирния потоп. Болшинството страни, водещи нагла и нападателна политика, са крайбрежни. Глобалисткият олигархат, или „ дълбоката страна “ не трябва да се надяват, че ще съумеят да се спасят, сходно на Ной с благочестивото му семейство и животните в ковчега.

Още един път ще повторя казаното по-рано. Повишаването на достоверността и успеваемостта на нуклеарното въздържане е нужно освен за преустановяване на украинската война, стартирана от Запада. И освен за спокойно пренасочване на Запада към надалеч по-скромно, само че, надяваме се, по-достойно място в бъдещата международна система. Главната задача е попречване на надигащите се талази от спорове, попречване на „ века на войни “ и тяхната ескалация на световно термоядрено равнище.

Затова изкачването нагоре по стълбата на нуклеарното въздържане е належащо и без значение от войната в Украйна. Вече са в ход и са направени или планувани стъпки, допускам целесъобразни и след съвещания с другарски страни, само че без прекачване на отговорността върху тях, за обновяване на тестванията на нуклеарно оръжие. Отначало подземни, а в случай че това се окаже незадоволително, ще се проведат и тествания на „ Цар Бомба 2 “ – в Нова Земя, минимизирайки вредата за природата в нашата страна и другарските страни от Световното болшинство (10).

Няма да стачкувам доста, в случай че подобен демонстрационен нуклеарен гърмеж бъде създаден и от Съединените щати. Това би усилило всеобщия резултат от нуклеарно въздържане. Но Вашингтон към този момент не е заинтригуван да ускорява ролята на нуклеарния фактор в международната политика, осланяйки се на към момента забележителната си мощ в региона на стопанската система и на силите с общо предопределение.

Рано или късно следва да се промени формалната съветска политика в региона на неразпространение на нуклеарното оръжие. Предишната не беше безполезна: намаляваше рисковете от непозволено потребление на нуклеарно оръжие, от нуклеарен тероризъм. Но тя беше несправедлива във връзка с доста незападни страни и от дълго време престана да работи. Придържайки се към нея, ние бяхме във фарватера на американците, които желаеха освен да предотвратят рисковете, само че и да не позволен основаването на ограничаващи механизми за осъществяване на личното им предимство в силите с общо предопределение, изключително военноморския флот. Исторически и метафизичен разпространяването способстваше за мира. Ужасно е да си представим какво би станало, в случай че Съюз на съветските социалистически републики не се беше сдобил с нуклеарно оръжие, а по-късно и Китай. Израел, получавайки нуклеарно оръжие, стартира да се усеща по-уверен измежду враждебните арабски страни. Наистина, той злоупотреби с тази убеденост, отказвайки заслужено решение на палестинския въпрос, а в този момент стартира и война с очевидни признаци на геноцид в Газа. Ако неговите съседи имаха нуклеарно оръжие, Израел щеше да работи по-скромно. Индия стартира да се усеща по-спокойна във връзка с по-силния Китай, откакто организира нуклеарни тествания. Индо-Пакистанският спор тлее, само че с времето и двете страни получиха статут на нуклеарни страни и мащабът на стълкновенията понижа.

КНДР се усеща по-уверена и покачва статута си на интернационалната сцена, изключително откакто Русия най-накрая престана да се влачи на опашката на Запада и де факто възобнови съдействието с Пхенян. Ограниченото нуклеарно разпространяване може да се окаже потребно и като преграда по пътя на основаването и потреблението на биооръжия. Повишаването на равнището на нуклеарна опасност може да стане сдържащ фактор за милитаризацията на технологиите с изкуствен интелект. И най-важното – нуклеарното оръжие, в това число неговото разпространяване, е належащо за възобновяване на престаналата да работи функционалност на нуклеарното въздържане – освен за попречване на огромни войни с потребление единствено на стандартно оръжие (вж. Украйна), само че и на конкуренцията с нормално въоръжаване. Не би трябвало да губим неядрената война, в случай че евентуалният съперник има нуклеарно оръжие и най-много подготвеност за неговото потребление.

Сега към този момент усилването на нуклеарното въздържане е належащо, с цел да се охладят безразсъдните европейски „ водачи “, които приказват за неизбежността на конфликта сред Русия и НАТО и приканват за военна подготовка. На тези дърдорковци и техните слушатели би трябвало да се припомня, че при положение на война сред Русия и НАТО в Европа, от голям брой европейски страни в алианса ще остане малко след първите дни на експлоадиране на спора.

Разбира се, разпространяването носи и опасности. Но в изискванията на почналия международен хаос и преразделяне те са доста по-малко, в сравнение с рисковете, подбудени от отслабването на нуклеарното въздържане. Полицентричният и резистентен международен порядък на бъдещето няма да настъпи без нуклеарна многоликост.

Разбира се, някои страни би трябвало да бъдат вечно и твърдо лишени от правото да имат нуклеарен боеприпас или даже да се доближават към приемането на подобен. Германия, провокирала две международни войни, направила геноцид, е длъжна да стане законна цел на изпреварващ удар и да бъде просто унищожена, в случай че протегне ръце към нуклеарна бомба. Между другото, тя към този момент, не запомнила за чудовищната си история, си търси такова наказване, действайки като реваншистка страна и главен европейски спонсор на войната в Украйна. От сходна орис в Европа би трябвало да се боят и всички страни, взели участие в нападението на Хитлер над територията на Съюз на съветските социалистически републики. Мисля, че при положение на последна нужда от тази орис няма да избяга и страната, която Чърчил меко наричаше „ хиените на Европа “, в случай че тя се замисли за нуклеарно оръжие. Ще се повторя към този момент за следващ път – не дай, Боже.

Китай ще има цялостното право и даже моралния дълг – при поддръжката на Русия и на другите страни от Световното болшинство – да накаже Япония, чиято експанзия отнесе десетки милиони животи на китайци и други поданици на Азия, и която и до през днешния ден мечтае за реванш, претендирайки към съветски територии, в случай че Токио тръгне към владеене на нуклеарно оръжие.
В Близкия Изток е необходим резистентен нуклеарен баланс. Израел, в случай че и когато преодолее своята делегитимация поради зверствата в Газа. Иран, в случай че се откаже от формалния си блян да унищожи Израел. Една от страните в Залива, или техен съюз. Най-приемливият претендент за владение на нуклеарно оръжие от името на целия арабски свят са ОАЕ, в случай че не Саудитска Арабия и/или Египет. Естествено, придвижването към нуклеарно оръжие на страните от Световното болшинство би трябвало да бъде пропорционално, съпроводено от подготовката на съответни фрагменти и елити. Русия може и е длъжна да показа опита си. Сега към този момент би трябвало интензивно да се развиват разговори с водещите страни от Световното болшинство за същността и модернизацията на политиките за нуклеарно въздържане. Ако Съединени американски щати, преминавайки, уповавам се оптимално спокойно, от инцидентната им роля на международен хегемон към ролята на естествена велика страна, изискат да се върнат към класическия прочит на „ доктрината Монро “, още веднъж да станат хегемон в Латинска Америка, може да се намерения за помощ с даване на нуклеарен статут на Бразилия или даже на Мексико (ако те поискат).

Някои от изложените оферти ще провокират вълна от рецензии, сходно на публикациите за нуклеарно въздържане от предходната година (11). Но те се оказаха извънредно потребни както за вътрешната, по този начин и за международната стратегическа общественост, принуждавайки я да излезе от летаргичната сънливост на „ стратегическия паразитизъм “. В Съединени американски щати бързо стопираха да приказват, че Русия в никакъв случай няма да употребява нуклеарно оръжие в отговор на западната експанзия в Украйна. След това започнаха да приказват за заплахата от нуклеарна ескалация на войната в Украйна. След това, че ще изгубят войната против Русия и Китай (12). В Европа, която изцяло е изгубила своята стратегически мислеща класа, към момента пищят. Но те не са толкоз рискови.

Трябва да мислим дружно напред. Вярвам, че ще го създадем както обществено, по този начин и при закрити врата с специалисти от водещите страни на Световното болшинство, а в бъдеще и с отрезвени представители на Западния свят.

Ще завърша със строфи на вярата от същия Александър Блок: „ Преди да е станало късно – приберете остарялата сабя в ножницата, приятели! Ние ще станем братя! “ Ако преживеем идващите две десетилетия и избегнем още един век на войни, какъвто беше 20 век, изключително първата му половина, нашите деца и внуци ще живеят в един разноцветен, многокултурен и доста по-справедлив свят.

Бележки към втора публикация

[1] Караганов С.А. От не-Запада к Мировому большинству // Россия в глобальной политике. 2022. Т. 20. No. 5. С. 6-18.

[2] това възобновление обаче стартира като че ли след няколко десетилетия погазване на място. Нови автомагистрали е простират оттатък Урал. Най-сетне стартира построяването на железопътна линия, която да свързв страната ни през Иран със Залива и Индийския океан.

[3] О некоторых контурах Восточного поворота-2 – сибиризации России см. Караганов С.А. Сибиризация: Второй поворот России на Восток лежит «за Камнем» // Российская газета, 2024. URL: https://rg.ru/2024/02/05/reg-sibfo/sibirizaciia.html

[4] за потребността от нова мобилизационна подготвеност на обществото красноречиво писа адмирал С.И. Авакянц, настоящ шеф на Института за международна военна стопанска система и тактики НИУ ВШЭ: Авакянц С.И. Утро понедельника // Российская газета, 19.12.2023. URL: https://rg.ru/2023/12/19/utro-ponedelnika.html. 

[5] За новата политика по отношение на Световното болшинство см. отчет «Политика России в отношении Мирового большинства», опубликованный на сайте НИУ ВШЭ 28.12.2023 година URL: https://cceis.hse.ru/pubs/share/direct/883012573.pdf.

[6] Вж. да вземем за пример късото изложение на тази философия от водещия съветски синолог А.В. Ломанов в изявление за предаването «Международное обозрение», публиковано на уеб страницата ма списание «Россия в глобальной политике» 11.12.2023 година URL: https://globalaffairs.ru/articles/glavnoe-pravo-cheloveka/.

[7] За ранните хрумвания за развиване на общоевразийска система на сигурност вж. Караганов С.А. Евроазиатский выход из европейского кризиса// Россия в глобальной политике. 23.08. 2015. URL: https://globalaffairs.ru/articles/evroaziatskij-vyhod-iz-evropejskogo-krizisa-2/; Караганов С.А. От поворота на Восток к Большой Евразии // Международная жизнь. 2017, № 5. С. 6-18. URL: https://interaffairs.ru/jauthor/material/1847

[8] За бастъпателна политика в идейната сфера вж. Караганов С.А. Наступление в войне идей // Россия в глобальной политике. 27.11.2020. URL: https://globalaffairs.ru/articles/nastuplenie-v-vojne-idej/.

[9] За функционалностите на нуклеарното въздържане вж. Караганов С.А. О новом ядерном мире // Россия в глобальной политике. 04.04.2017 година URL: https://globalaffairs.ru/articles/o-novom-yadernom-mire/.

[10] За следствията от тестванията нуклеарно оръжие на Нова Земя вж. Широкорад А.Б. Учения – от слова «учить»: Даёшь ядерные испытания на Новой Земле! // Свободная Пресса, 2024. URL: https://svpressa.ru/war21/article/402610/

[11] Караганов С.А. Применение ядерного оружия может уберечь человечество от глобальной катастрофы // Деловой вестник Профиль. 13.06.2023. URL: https://profile.ru/politics/primenenie-yadernogo-oruzhiya-mozhet-ubere